добре дошли в моя уеб сайт

С душа на метал... <33

                                                       Част 1

  Аз съм Алис. На 16 съм. Живеея в София. Всички ме знаят като „кифла” , кучка, чалгарка.Но аз не бях точно обратното, метълка по душа.Историята ми е такава….един ден най-добрата ми приятелка Поли замина.Двете бяхме аутсайдери, слушахме групи като “Black Veil Brides” “Tokio Hotel” и “Cinema bizzare”.Познавахме се от бебета. Нищо не можеше да ни скара. Когато замина страдах много не го показвах, но всички знаеха. Опитвах се да бъда силна…но беше много трудно. Всяка вечер плачех . След време престанах да бъда рокаджийка. Намерих нови приятели…напълно се промених. Минаха 4 години. Забравих за Поли. Забравих за болката. Забравих за сълзите. Не осъзнавах колко съм сгрешила. И колко много ще съжалявам. Но един мрачен ден всичко беше различно. Така започна деня ми…. 
Баща ми ме събуди в 8часа, закусих на бързо нямах много време… В училище всичко беше еднакво. Еднаквите предмени, еднаквите хора, дори и еднаква храна. След последния час който беше математика, с новата ми най-добра приятелка Кели решихме да отидем до мола, защото скоро беше рождения ден на гаджето ми. Трябваше да му изберем подорък, а за нас дрехи за партито. 

Разхождахме се . И изведнъж чух много познат глас да казва името ми. Не се обърнах веднага. Сигурно е било грешка. 
-Алис!- пак същия глас….Но този път по силно. Бях убедена, че беше за мен. Но кой ли е? Беше ми много познат, и някак променен, и забравен. 
Обърнах се и кой да видя….Поли! Не можех да повярвам. Поли…най-добрата ми приятелка се върна. Но дали ще ме приеме такава каквато съм… 
-Това ти ли си!?!- попита ме ….и започна да ме гледа много странно. Сякаш съм клоун без грим. Почувствах се ужасно, но не заради това, че изглеждам ужасно, а защото я разочаровах сякаш тези 12 години не сме се познавали. 
-Да …но променена. Нямаше друг начин, иначе щях да страдам още повече. 
-Не мога да повярвам..Как можа да станеш такава?! Та това не си ти!- замълча за минута – Сега бързам после ще ти се обадя. 
Тя се затича…щях да я последвам, но Кали ме дръпна. Трябваше да я оставя, и да изчакам да ми се обади довечера….Продължихме пазаруването. Вървяхме бавно към любимия ми магазин. На прага на магазина бях много изтощена, а след срещата с Поли бях доста притеснена и разсеяна. Кали влезе вътре първа, разгледа магазина взе няколко много красиви рокли. Зачуди се, защо нищо не взех да пробвам, но не каза нищо. Тя влезе в съблекалнята. Чаках я 10 минути изведнъж започна да ми се вие свят. Изведнъж залитнах. Опитах се да стигна бързо до малкото лилаво диванче по средата на магазина, но не успях паднах на земята.Една стара жена ме погледна и веднага дойде при мен. След нея дойдоха и останалите служители и клиенти. Всички се струпаха около мен…само Кали още не беше разбрала. Касиерката извика бърза помощ. Кали излезе от съблекалнята , не разбра какво е станало, и как. Затича се и отдръпна всички, за да стигне до мен. Беше много притеснена. Скоро дойде и линейката. Закараха ме в болница. Там ме чакаха майка ми и Поли. Незнам как толкова бързо е разбрала. Мина половин час и аз се свестих.... 

 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg